Влакът на края на света (El Tren del Fin del Mundo) или Южната железопътна линия на Tierra del Fuego (Ferrocarril Austral Fueguino (FCAF)) е теснолинейка в провинция Tierra del Fuego, Аржентина, която все още използва парен локомотив. Първоначално е построен за обслужване на затвора в Ушуая, по-специално за транспортиране на дървен материал. Сега той работи като историческа железница в Националния парк Огнена земя. Счита се за най-южната железница в света.
История
В края на 19 век на архипелага Tierra del Fuego е построена поправителна колония, първите затворници пристигат там през 1884 година. През 1902 г. започва изграждането на комплекс от сгради за обслужващ персонал, а на дървени летви е построена и железница за транспортиране на материали, главно камъни, пясък и дърво. Първоначалната сила на теглене на железопътната линия бяха бикове, които тегляха вагоните по теснолинейни коловози, по-малки от 1 m (3 ft 3 3⁄8 in) широки. През 1909 г. началникът на колонията информира аржентинското правителство за необходимостта от подобряване на железопътната линия, а през 1909-1910 г. за парния локомотив са прокарани нови коловози, широки 600 mm (1 фут 11 5⁄8 инча). Тази обновена железница свързва колонията с горското стопанство и минава по бреговата линия до град Ушуая, който бързо се изгражда и развива. Железницата беше известна като „Влакът на затворниците“(на испански: Tren de los Presos) и доставяше дървен материал в града, както за строителство, така и за битови нужди.
Тъй като околните гори бяха изчистени, железопътната линия постепенно се придвижи във вътрешността, по долината на река Пипо. Изграждането на железницата даде тласък на разширяването на колонията и града.
През 1947 г. наказателната колония е затворена и на нейно място е създадена военноморска база. Две години по-късно, през 1949 г., земетресение в Огнена земя разрушава по-голямата част от пътя, но правителството полага усилия за бързо разчистване на линията и възстановяване на железопътната връзка. Железопътната линия обаче се оказва нерентабилна и през 1952 г. е затворена.
Възраждане на пътя като туристически обект
През 1994 г. железопътната линия е възстановена за габарит от 500 mm (19 3/4 инча) и тя отново започва да работи, макар че, в сравнение с миналото на затвора, в много по-луксозна форма - с шампанско и ресторант. През 1995 г. е закупен нов парен локомотив от модел 2-6-2T за железницата във Великобритания, който носи името „Camila“, и друг, аржентински модел 4-4-0, който е наречен „Porta“. В допълнение към парните локомотиви за железницата са закупени още три дизелови локомотива и два парни локомотива от системата Гарат. През 2006 г. на железницата се появи друг парен локомотив, който получи името „Зубета“, в чест на Хектор Родригес Зубети, корабостроител и първият популяризатор на туризма в Огнената земя.
По обновената железопътна линия влаковете тръгват от гара Край на света (на около 10 км от летище Ушуая). Маршрутът на влака минава по долината Пико до дефилето Торо и след това до гара Cascada de la Macarena, където влакът прави 15-минутна спирка, по време на която посетителите могат да научат повече за историята и живота на племето Yagan, коренното население население на Огнена земя, както и да се изкачите до мястото за наблюдение на палубата. След това влакът влиза в националния парк, който се намира в долината между планините и накрая стига до крайната станция El Parque, откъдето посетителите могат да се върнат до началната станция със същия влак или да продължат обиколката си от Огнена земя.
В популярната култура
Влакът за края на света вдъхнови американския певец Майкъл Грейвс да напише песента Train to the End of the World от албума си Vagabond за 2013 г.
