Фразеологизмът "муселин млада дама" е все по-рядко срещан в лексикона на руснаците. Но дори преди 200 години, тази уловна фраза беше невероятно популярна и характеризираше определена категория млади хора. Това беше името на млади благородни жени, които се интересуваха изключително от социални събития и мода.
Произходът на крилатия израз
Изразът „млада дама от муселин“се появява в руския език през втората половина на 19 век. Произхожда от името на скъпа и много лека материя - муселин. В газообразните тъкани нишките не се прилепват плътно една към друга, между тях има пролуки, които ще им придадат специална въздушност и прозрачност. Марлата принадлежи към същата група материали, но за разлика от муселин, тя е по-проста и по-евтина. Кисея е много популярен на изток, където цари горещ климат, той засенчва стаята и пропуска въздух. Пердета и завеси, изработени от тази тъкан, придават мистерия и екзотика на стаята. Дори днес муселинът се използва за украса на прозорци; особено популярни са тъканите от Индия, Китай, Турция и Италия.
В старите дни муселинът се използва широко за създаване на дамско облекло. Дамските тоалетни от този плат бяха предпочитани от руските млади благороднички, които бяха наричани „млади дами“. Момичетата се опитаха да следват всички последни модни тенденции и да изглеждат изящно. Kiseya беше особено подходящ за млади момичета, по-възрастните дами предпочитаха по-плътни материи. Достатъчно е да си припомним бялата рокля, украсена със сатенен лък и предназначена за бала, за която пише Екатерина Сушкова, дамата на сърцето на младия Михаил Лермонтов. "Ябълково-зелената рокля" на главния герой на романа "Отнесени от вятъра" беше ушита от тарлатан - разновидност на муселин. Особено популярни бяха фините тъкани от модни бледи нюанси, за които дори имена бяха трудни за измисляне, - иронично отбелязва Николай Василиевич Гогол в стихотворението „Мъртви души“.
Използване в литературата
Изразът „момиче от муселин“се споменава за първи път в литературната творба на Николай Помяловски. Героинята на разказа "Буржоазно щастие" (1861) Лизавета Аркадьевна отправя възмущението си към младата благородничка Леночка, израснала в провинциите. Стопанинът говори за това колко съжалява да гледа такива момичета, как е изненадана от тяхното „удивително недоразвитост и празнота!..“Изразът „момиче от муселин“се превърна в олицетворение на не твърде красиви, интелигентни хора, леки, но не способни на силни чувства. Благородният им произход и уязвимата природа не им позволявали да се занимават с домакински задължения. Те не работеха, не учиха, мечтаеха за подаръци и чакаха успешен брак. За „муселиновите същества“Помяловски пише, че „винаги мечтаят, винаги играят …“.
Фразата бързо навлезе в литературата. Популяризира го критикът Дмитрий Писарев, чиято писалка е „Романът на муселинско момиче“(1865) - рецензия за творчеството на Помяловски. Публицистът го публикува в изданието "Руско слово". И след излизането на есето на Николай Шелгунов „Безделие на жените“фразеологичният израз „муселин млада дама“се появи в творбите на много писатели, поети и публицисти. Авторът на романа "Египетска тъмнина" (1888) Всеволод Крестовски поставя концепцията за "муселински боклук" в устните на собствените си герои. По-късно терминът "муселин" се появява в неговите творби, за да спечели героинята уважението на свестните хора, им се препоръчва да се отърват от нея. Фразеологизмът присъства в „Островитяните“(1866) от Николай Лесков и „Нихилистът“(1884) от София Ковалевская. „Котешките млади дами“са споменати от Петър Бобърикин в „Разпад“(1884) и Александър Куприн в „Молох“(1896).
Тълкуване на фразеологични единици
В Обяснителния речник на Владимир Дал (1881) фразеологичната единица отсъства, но в нея можете да намерите думата „муселин“. Известният лексикограф я описва като „денди“. Изразът „млада дама от муселин“не е забравен дори по време на съветската история. В речника, редактиран от Ушаков (1935), значението му звучи така: „сладко, ограничено момиче“, възпитано според патриархални правила. Сергей Ожегов (1949) допълва определението за такъв млад човек с „перспективата на филистерин“.
Мнозина, като чуха тази фразеологична единица, погрешно я разбраха като „желирана дама“. Един от тези любопитни случаи е описан в популярната книга за деца от Едуард Успенски „Чичо Фьодор, кучето и котката“.
Какво да правим с "момичето Тургенев"
Мнозина виждат общи черти в тези два израза. Основното, което ги обединява, е усъвършенстването на природата. Героините на Тургенев са млади дами, израснали в отдалечени имения, върху които не се появи пагубното влияние на града. Те са чисти, смирени и образовани. Такива момичета се влюбват и след това вярно и вярно следват идеала си през целия си живот. Имат голяма морална сила и преодоляват препятствията. Точно това липсва на „муселиновите дами“, които са изкуствени в търсене на мода и са загубили своята оригиналност.
По съветско време
Фразеологичният израз „муселин млада дама“отразява определена социална среда през новата съветска епоха. В статията на Буткевич „В женско училище“бяха обсъдени основните цели на женското образователно заведение: да възпита смел, трудолюбив патриот, а не „да направи съветските момичета муселин млади дами“.
Към 60-те години имаше твърдо мнение, че терминът „млада дама от муселин“изразява презрението на прогресивната съветска младеж към „повърхностни и неразвити жени“. Фразеологичната фраза едливо и иронично характеризира женския тип, който се възпитаваше от благородната култура. Но постепенно ярките цветове на фразеологичната единица започнаха да избледняват и да губят своята изразителност.
Модерни "муселинови дами"
Днес е невъзможно да срещнете момиче, получило класическо благородно образование. И тоалетите от муселин не са често срещани. Следователно изразът „муселинова дама“е загубил първоначалното си значение. Фразеологизмът присъства в съвременната лексика, въпреки че е придобил съвсем различен оттенък. Така например, ако мъжки представител хленчи и дава воля на сълзите, тогава му се казва, че се държи „като момиче“или „накуцва като муселин“. Дори децата знаят, че човек трябва да бъде събран, а сълзите не му подхождат.
В съвременното общество бляскавите красавици замениха благородните и буржоазните жени. Сред тях има много блондинки, така че изразът "муселинови дами" се отнася преди всичко до тях. Общоприето е, че блондинките не са просто собственици на определен цвят на косата, а характерно състояние на духа. За такива момичета основното е собствената им красота, в това те виждат своето призвание. И няма значение, че някой друг ще съдържа тази красота. Тъй като са недостатъчно образовани, те знаят малко и не се интересуват от много, освен това показват абсолютна неспособност да се адаптират към житейските ситуации. Въпреки това, сред собствениците на светъл цвят на косата има успешни и интелигентни жени, но фолклорът отдавна прави блондинките героини на шеги и ги нарича "муселинови дами".
Често капризно момиче или младеж, който хленчи и изразява недоволство, често се нарича „дама от муселин“. Непрекъснато се оплаква от незначителни, често надути проблеми и дискомфорт. Понякога този израз се нарича глезен човек, който се страхува от всякакви трудности. Например, такъв слабоволен и неуравновесен човек изглежда студен дори в топла стая.
Също така фразеологичната единица характеризира недостойното поведение на човек в различни ситуации. Пример може да бъде студент, който моли за надценяване на знанията си и го прави пред своите другари. Някои футболисти, получавайки наказателен удар, се опитват да повлияят на съдията, като действат. Фразата "О, ти си момиче от муселин!" звучи особено обидно, ако е адресирано до мъж.
В наше време изразът започва да се използва по-рядко, но не се превръща в архаизъм. В крайна сметка езикът не се актуализира толкова бързо, колкото моделите автомобили и електронните устройства. Това означава, че фразата за улов ще има по-дълъг живот от новостите на техническата мисъл. Дошъл от дореволюционния живот, той е оцелял на руски език, въпреки че е придобил нови цветове. Фразеологизмът не само се среща в ежедневната комуникация, но и се използва лесно от съвременните писатели.
