Тази дума идва от латинското visus - гледано, видяно. В най-широкия смисъл на думата виза означава надпис на длъжностно лице върху документ или акт, който удостоверява нейната автентичност или дава сила. Сега тази концепция се използва по-тясно - визата е марка в чуждестранен паспорт, която означава разрешение за влизане, излизане или пътуване през територията на държава за граждани на друга държава.
Визите идват под формата на печат, печат или стикер със степени на защита срещу фалшифициране, понякога дори със снимка на собственика. Визата показва данни като нейната продължителност, брой посещения, вид виза, лични данни и името на държавата, която позволява влизане. За да получите този документ, е необходимо да подадете редица документи в посолството на необходимата държава. Обикновено това е въпросник, паспорт, медицинска застраховка, потвърждение за резервация на хотел и самолетни билети.
Визите се класифицират според целта на влизане и престой в имиграционни и неимиграционни визи. Първият дава право на собственика да живее, работи или учи в страната, издала визата. Неимигрантските визи се делят на дипломатически, посетителски (това включва туристически, гост, бизнес), бизнес, работни, студентски, пенсионни, брачни, зависими, визи за временна закрила и визи за принудителен престой. Такива разрешителни се издават на лица, които не възнамеряват да се преместят в тази държава за постоянно пребиваване.
Според условията за влизане визите са влизане, излизане и транзит, които дават право на преминаване през територията на страната. Визите се различават по територията на валидността им: национални, които позволяват влизане в определена държава, и международни, които дават право на влизане в Шенгенските държави. Освен това има индивидуални и групови визи, еднократни и многократни визи, краткосрочни и дългосрочни визи.
За издаването на визи посолствата почти винаги взимат определена сума. Сумите варират в зависимост от вида на визата и самото посолство. Таксата за виза е такса за обработка на заявлението и документите, следователно, дори ако визата бъде отказана, парите няма да бъдат възстановени.
Визовият режим е валиден в повечето държави, но в някои случаи е възможна опростена процедура за влизане на чужденци. Например за екипажите на търговски кораби - според морските книги, за туристите - според списъците. Безвизовото влизане, излизане и транзит се установяват със споразумения между държавите. Такъв режим за руснаците е установен с Азербайджан, Армения, Барбадос, Беларус, Босна и Херцеговина, Гренада, Доминиканска република, Казахстан, Киргизстан, Коста Рика, Куба, Македония, Малайзия, Мароко, Молдова, Намибия, Никарагуа, Узбекистан, Перу, Тайланд, Украйна, Филипини, Хърватия, Черна гора и някои други страни.
Визата се поставя на летището в Египет, Тунис, Лаос, Непал, Кения, Танзания, Уганда, Сейшелските острови, Малдиви, Етиопия, Хаити, Ямайка, ОАЕ, Оман, Сирия, Йордания, Бахрейн, Йемен.
Ако пътуването обхваща няколко държави, трябва да кандидатствате за виза в посолството на държавата, която е първата по маршрута. Времето за обработка на виза е около 15 работни дни, но това време може да варира в зависимост от натовареността на посолството.
Визовият режим е ефективен инструмент за миграционната политика. Глобализацията и рязкото увеличаване на броя на пътуванията в чужбина обаче не позволяват пълен преглед на всички пътуващи. Такива функции се поемат от имиграционния контрол, който може да откаже влизане на притежателя на валидна виза, ако той го подозира в несъответствие с декларираната цел на пътуването.
