Малко хора знаят за този град-призрак, отбелязан на картата на Украйна. Съвсем наскоро градът живееше свой живот, а сега е напълно празен.
Инструкции
Етап 1
Далечната 1949 г. е времето на възстановяване на глобалните разрушения, които войната остави след себе си. Засегнатите градове и селища се реконструират активно. По същото време на територията на Украинската съветска социалистическа република се изгражда селището Степное за служителите на рудник Централна, който по-късно става рудник Ингулец. Това име има такова име само в документите, но за местните жители то все още носи името Отвод.
Стъпка 2
Първият камък в създаването на Клона е положен още през незапомнените 30-те години на миналия век, след което по неизвестни причини те се връщат към изграждането му едва в началото на 40-те години, а до 1949 г. селището е предадено за заселване.
Стъпка 3
Отклонението нарасна точно пред очите ни и след няколко години на територията му имаше детска градина, училище, магазин, стадион, дворец на културата, професионално училище, площади и паркове. Селото процъфтява и жителите му живеят добре, но пристигането на новото хилядолетие променя всичко. В началото на 2000 г. заводът за добив и преработка в Ингулец, намиращ се недалеч от Степное, обяви намерението си да изтрие това райско кътче от лицето на земята. Както се оказа, Клонът попада под санитарната зона на завода, който решава да разшири пространството си в световен мащаб за сметка на настаняване на клоновете. През 2009 г. Клонът беше ликвидиран, жителите му бяха принудително преместени в нови сгради в съседния Ингулец.
Стъпка 4
Клонът е празен. Къщите са порутени, прозорците и вратите са с дъски. Тук вече няма живот, няма писъци, идващи от прозорците, нито такъв познат шум, нито дрехи, които да изсъхнат на балконите, нито деца, играещи на площадките, и се чува само виенето на вятъра, скитащ сред празните стени.
Стъпка 5
Ако влезете в някой от някога жилищните апартаменти, можете ясно да видите, че наемателите са си тръгнали много бързо и са взели със себе си само най-необходимите неща: дрехи, стари снимки, остатъци от вестници и детски играчки бяха разпръснати по пода, като фрагменти от спомен от минали щастливи времена.
Стъпка 6
През 2014 г. селото най-накрая се превърна в руини, някои от които бяха погълнати от сметищата на завода, което създаде поредния град-призрак на картата.
